Пенсионерско вариете​

Театър „Софиянци”или както някои го наричат пенсионерското вариете, е създаден преди четири години. Идеята е на Ани Момчилова, която е художествен ръководители и диригент на трупата. Тя подбира певците, актьорите,музикантите. Съставя програмите, ръководи репетициите, пише стихове и музика, така че голяма част от музикалния репертоар на вариететния театър е нейно дело.Техният репертоар е много богат, а броят на феновете им с всяка следваща година нараства, защото ВПТ –(Вариететният Пенсионерски Театър) „Софиянци” печели сърцата на огромната си аудитория не само с невероятното си изпълнение, с голямото многообразие на песните – стари градски, народни, авторски, класически и веселите скечове, но и с положителната енергия, която всеки от тях притежава в изобилие. И когато излязат на сцената и започнат да пеят и играят, никой не би повярвал, че средната възраст на трупата е около 70 години и всички са....инвалиди. Бившият полковник Койчо Койчев, който вече е навъртял солидните 82 години се чувства като на 28 годин. Първите участници са около 30, а сбирките им стават в Клуба на пенсионера на улица „Одоровци” 29, бивш трафопост.Всеки понеделник и четвъртък членовете на Театър „Софиянци” са в Клуба на репетиция. Съвсем професионално. Всички те са като едно задружно семейство. Не липсват „зрители” на репетициите.”През театъра ни мина много народ, но останаха само хората с характер, които знаят какво искат и как да го постигнат. За репетициите, които траят 2-3 часа се изисква много издръжливост. Работата е доста тежка, защото всеки актьор трябва да може да пее, да играе, да интерпретира”, обяснява Момчилова. Имало и такива, които идвали със скритата надежда да си намерят партньори за старини, но набързо се разочаровали като разбирали, че това все пак е театрална трупа, а не клуб за запознанство. Не малко били и онези, които се надявали на някакви облаги.Всички те по естествен начин отпадали от състава. Не са добре дошли и мрънкачите. „Тук приказките за болежки са табу”, е категорична ръководителката им. $Не ни трябват мърморковци,събрали сме се да работим, да постигнем резултати и да доставяме радост и на себе си, и на околните. Добре дошли са хората с висок дух. Имат ли го, дори и сериозните здравословни проблеми не могат да ги спрат ” . И така в трупата останали най-големите ентусиасти. От тях повечето са местни, но има и „пришълци” – от „Младост”, „Люлин”, центъра. След като чули концертите, пожелали да се присъединят към голямото семейство. Кавалджията Койчо преди месеци губел близо два часа в път от „Младост” до „Красна поляна” . „Сега е доста по-добре с метрото”, радва се симпатичният музикант. Той не скрива, че вече не може да си представи живота без трупата. „Тук са моите приятели, това е моето семейство”, казва възрастният мъж. София е на 75 години и е претърпяла сърдечна операция, освен това се грижи за внуците и правнуците си, радва им се, но е убедена, че истинският й живот е сред приятелите от театъра. Признава, че не може да пее, но пък когато играе е в свои води. Влюбена е в ролите си. В една от сценките е циганка, която врачува на карти, в друга е баба, чиито дядо флиртува с чуждите булки. Всичките й приятели от театъра смятат, че е великолепен актьор. А аплодисментите го потвърждават .Трупата изнася по един концерт месечно, като много рядко се повтаря понякой номер. През 2007 година печелят проект на столична община и първият им концерт на 12 юни е в зала „София” на Народното събрание под мотото „Българските пенсионери поздравяват Европа” На концерта присъстват 1000 души публика и 8 посланика. За разнообразие си сформират и трио „Софийски незабравки”, но вече на абсолютно професионална основа. Триото се състои от Цвета Тасева, Надежда Христова и Ани Момчилова. През същата година на международният фестивал „Листопад на спомените” във Варна обират овациите на публиката, в състезание с 3000 участници печелят сребърен приз с хумористичното изпълнение „Аз съм Гошо хубавеца” и с веселата сценка „Кака Мара”. А след участието си в предаването „Полет над нощта” - БНТ, така впечатляват зрителите, че дори в Брюксел се заинтересуват от тяхната трупа и оттам им изпращат писмо с поздравления. Освен с изявите си на сцената, „артистичното семейство” е известно и с многото екскурзии, които си организира. Надя и Витка развълнувано разказват как през тези години са обиколили почти цяла България, пътували са и в чужбина - в Гърция, Македония, Албания, Турция. Навсякъде и у нас, и навън са радушно посрещани от хората от тамошните клубове. Екипът на Момчилова се е „специализирал” и в правенето на невероятни празници – кои с повод, кои и без повод. „Събираме се, нареждаме масите, пеем, танцуваме, смеем се. Чувстваме се живи! Духът не остарява, ако не му позволиш!” – казватЦвета и Таня. Енергични, усмихнати, щастливи, те са пример на младите хора как трябва да се живее истински.И времето е тяхно, защото вярват, че„животът старостта ще победи”, какъвто е и рефренът на една от песните им с която започват и завършват всеки свой концерт и чиито автор е ръководителя на театъра Ани Момчилова. Жалко, че институцийте пренебрегват труда на тези благородни талантливи и всеотдайни хора. Криейки се зад “мантрата –няма пари,криза”, нашите управници забравят, че ако България е оцеляла през вековете и е опазила своя език и култура и е единствената държава запазила първородното си име през вековете, то е било благодарение на патриоти и родолюбци като тях. Автор Емилия Иванова.